- Ами за сега няма да те уволня, но ако разбера, че ти съучастничиш на майка си зад гърба ми директно излиташ!
- Хаха, очаквах нещо такова, но не се притеснявай. Няма да има такова нещо.
Така Лупе и Хуан започнаха заедно да развиват фирмата за видеонаблюдение. Те си ставаха все по-близки и по-близки, когато един ден се разбра радостната новина, че ще се женят. Хуан беше оставил в ръцете на адвокатите да свършат работата около уреждането на това, което му се полагаше по право от семейното имущество и с помощта на баща му заедно победиха Тринидат. Сега Хуан беше отстъпил на майка си една малка къща, в която тя живееше с нейната прислужница. В имението се бяха нанесли Хуан, Лупе и двете млади момчета. Хуан инсталира система за видеонаблюдение в къщата и нае изцяло нов екип, който да работи по сигурността в дома им. Единственият човек, който остана на работа беше надзирателят Фернандо, който му беше верен приятел през всичките години. Той му пишеше писма и му разказваше за всичко, което ставаше в къщата и в компанията за видеонаблюдение. Фернандо обичаше малкия Хуан като свой роден син и беше против това, което ставаше в дома на Де наблюдение де Батиста. Старият човек имаше син на годините на Хуан, който учеше за сърдечно-съдов хирург. Той работеше дълги години в имението и след като Тринидат пое контрола върху компанията за видеонаблюдение Фернандо беше преместен от имението в отдела по техническа поддръжка на системите за наблюдение. Въпреки че нямаше пряк достъп до къщата Фернандо продължаваше да научава нови и нови неща за бъдещите планове на Тринидат и нейния по-голям син до момента, в който Хосе беше убит. Той пишеше писма на Хуан като използваше като псевдоним женско име, за да не ги заподозре никой. Освен всичко друго старият Фернандо познаваше доста интересни трикове за кореспонденция, които разбира се пазаше в дълбока тайна от всеки служител на фирмата за видеонаблюдение. Главният трик, който използваше той при своята кореспонденция с Хуан беше да използва безцветно мастило, което си личеше само при нагорещяване, за да напише това, което искаше да предаде на момчето. От едната страна на листа той пишеше фалшиви писма и най-обикновени ежедневни разкази сякаш от дете на възарстта на Хуан Сантос, а на гърба на листа беше същинската част на писмото.